Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.12.2010 14:12 - История на радиотехническите вийски - 2
Автор: bna Категория: История   
Прочетен: 7243 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.12.2010 13:59


ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ
imageimage
ПРЕДГОВОР


   Книгата "История на Радиотехническите Войски" е сполочлив опит да се вникне в духа на времето и да се почуства атмосферата на времето, когато се създаваха войските. За първи път се предлага материал, отнасящ се до историята на Радиотехническите войски, който ще спомогне да бъдат изяснени процесите на това развитие.
   Книгата недвусмислено показва, че в развитиети си войските са преминали през много трудности и изпитания. Трудностите, този вечен спътник на войсковото ежедневие, динамика и отговорността на задачите, решавани от Радиотехническите войски, са големият залог за изграждането на високо съзнателни воини и за проявяването на оня мълчелив героизъм, който е бил спътник на бойците и командирите от войските от най-ранните години и до днес.
   Много са героичните мигове от живота на войските и някои от тях са намерили място в книгата. Много са организационните и щатни промени, които са създавали сътрасения и са съпъствали развитието на войските.
   Честите реорганизации, които са ставали, са показатели за високите изисквания, които се предявяват към ПВО на страната по онова време.
    През съществуването си Радиотехнически воиски натрупват значителен опит в бойната работа. Много от онова далечно начало е останало в годините, преминало е границата на забравата. Подобна небрежност към миналото на рода войски е непростимо. 
    В книгата сполучливо е докосната диалектическата връзка със задачите, които решават войските, като е посочено как е провеждана подготовката, какво е било осигоряването и състоянието на бойната работа.
    С интерес ще бъдат постешнати споделените силно вълнуващи чуства и преживявания на ветерани от войските - онези силни мъже, които са дали всичко от себе си, за да се развиват и укрепват Радиотехническите войски.
   Трудно е било на авторите да боравят с малкия по обем и съдържание автентичен документален материал, с който понастоящем разполагаме. По значимост на събитията този материал е послужил като достоверна ооснова на хронологичния порядък на развитието. времето преминава и това, което днес все още знаем за войските, след години мове да бъде забравено. От подобна забрава ще ни избави предложената книга. Същата ще се ползва от целия личен състав на ПВО и ВВС и най-вече от бойците и командирите на Радиотехнически войски, за тяхното военно възпитание.
    Книгата "История на Радиотехническите войски" ще даде възможност на офицерите, сержантите и войниците от Радиотехническите войски да се запознаят с историята на своя род войски и още по-вдъхновено и отговорно да изпълняват задачите по радиолокационното разузнаване на въздушното пространство, за да е чисто и ведро небе на България.
  Генерал-майор Дамян Попов (1988г)

=============================================
11стр.
КРАТЪК ИСТОРИЧЕСКИ ОБЗОР НА РАДИОЛОКАЦИЯТА

    Радиолокацията е област от радиоелектрониката, която се занимава с откриването на различни обекти и определяне на тяхното местоположение в пространството, т.е. измерване на координатите,а също така и параметрите на движението им.
   За целта се използва отразяването, преизлъчването или собственото излъчване на електромагнитни вълни от търсените обекти. Вместо радиолокация се използува и терминът Radar - съкращение от английското наименование Radiodetection and Ranging, което означава радиооткриване и определяне на растоянието.
   Бойното използване на радиолокационните средства започва в навечерието и по времето на Втората световна война. През декември 1935г. по източното, а към август 1937г. и по западното крайбрежие на Великобритания е разгърната първата в историята мрежа от радиолокационни станции (РЛС) за въздушно наблюдение. Мрежата включва 20 бр. РЛС от метровия диапазон от типа станция за наблюдение (СН), способни да откриват самолети на растояние до 320км. От 1939г. бордни РЛС се появяват и на самолетите на Кралските ВВС (RAF) - първоначално на двумоторните изтребители (от типа AI), няколко месеца по-късно и на самолетите от Беринговото командване (от типа ASV), а от началото на 1943г. - и на бомбандировачите (панорамни радиолокационни /РЛ/ прицели от типа H2S).
   В Германия вярно оценяват опасността от радарите и вземат адекватни мерки за унищожаването им - в първия ден на "Битката за Англия" - 12 август 1940г., Луфтвафе нанася бомбени удари по всички РЛС в района на Ламанша. Тази първа акция от "радиоелектронната бойна" се оказва частично успешна - унищожена е само станцията на остров Уайт, останалите четири станции англичаните въстановяват достатъчно бързо. По-късно в германската армия се приема, че РЛС са "второстепенни цели" и по тях са извършени само два налета. Последствията от това "съдбоносно" решение са извесни. Добиваната от развърнатата мрежа РЛС радиолокационна информация (РЛИ) изиграва определяща роля по време на въздушната "Битка за Англия". Тя не само изключва елемента техническа изненада за Луфтвафе, предопреждавайки един час предварително своята противовъздушна отбрана (ПВО) за налетите, но и осигурява управлението на силите на изтребителната авиация на RAF при тяхното отразяване. стр.12
   Освен авиобомбите немците първи използуват апаратни средства за борба с РЛС. През ноща на 12 февруари 1942г. под прикритието на мощни активни радиосмущения те превеждат през пролива Ламанш цяла флотилия от 26 бойни кораба. Изяснщвайки параметрите на английските РЛС, немците разработват предаватели, способни да генерират активни маскиращи смущения на техните работни честоти.
imageПериодично поставяне на радиосмущения в продължение на няколко седмици притъпява бдителноста на персонала на станциите. Поради това в деня на пробива не се осъмняват в постоянното "засветяване" на екраните.
   Само след година и половина ситуацията се именя огледално: англичаните и американците безпощадно бомбандират Германия и обектите на завладените  от нея територии, а немците преминават към стратегическа въздушна отбрана, развръщайки мрежа от обзорни РЛС от типа "Фрея". Заедно със стотиците "алтилерийски" радари "Вюрцбург" те достатъчно успешно осигуряват откриването на бомбандировачите, насочването по тях на изтребителите на Луфтвафе и и управлението на огъня на зенитните уръдия. Средните загуби на съюзниците съставляват 3,6%, достигайки в "черните дни" до 10% от самолетите, участвали в налета. Но в ноща на 24 срещу 25 юли 1943г. всичко внезапно се изменя - немската ПВО практически "ослепява" -740 бомбандировача в течение на два часа и половина превръщат в руини Хамбург - вторият по големина град в Германия, хвърлят върху него 2400 тона бомби. При това практически безнаказано - загубите са 12 самолета (т.е. 1,6%), от които три четвърти свалят изтребителите.
   Толкова голям успех е достигнат благодарение на грамотно организираното комбинирано радиопротиводействие. За първи път масово са използвани пасивни смущения - 92 мил. хвърлени станиолови лентички, които надежно "засветяват" екраните на станциите "Фрея" и "Вюрцбург". По-новите РЛС от типа "Фрея С" се подават с активни смущения от бордовите предаватели на самолетите.
   От есентана 1943. над Европа се развръща широка "радиоелектронна война", която включва: радиоелектронно разузнаване, радиопротиводействие, контрарадиопротиводействие и огнево въздействие по радиолокационните средства (РЕС). Между САЩ и Великобритания от една страна и Германия - от друга, започва надпревара в радиоелектронните въоражения.
   Преди всичко с гигантски темпове расте производството на РЛС: от РЛС тип "Вюрцбург" по време на войната немците произвеждат повече от 1500, от обзорните РЛС тип "Фрея" - около 300,а количеството на авиационните бордни РЛС от всички типове превишава 15 000. При съюзниците броят на произведените РЛС в крайна сметка е по-голям: през 1944г. всеки четвърти бомбандировач и всеки втори нощен изтребител има Рл прицели.
   РЛС непрекъсната се усъвършенствуват: усвоява се диапазона на по-късите вълни (ако първите СН работят на вълни с дължина 10-13м. то наземните обзорни станции "образец" 1944г. - 1,5м до 10 см, а самолетнита за търсене -3см), което позволява да се намалят размерите, масата и енергопотреблението и да се увеличи разрешаващата способност. Например основната американска самолетна РЛС  AN/APS - 10 образец 1943г. тежи всичко 54,3 кг. антената ѝ с диаметър 46см. осигурява откриване на градове на растояние до 90км и самолети  - до 5-9 км. Освен импулсните (както активни така и пасивни) РЛС се появяват също доплерови и импулсно-доплерови станции.
   В ПВО става разделяне на РЛС на обзорни станции, вистомери, за управление на огъня и насочване на изтребителна авиация. В авиацията на борда на бомбандировачите се установяват навигационни и РЛС за търсене, радиовистомери, станции за предопреждение и РЛ бомбоприцели на изтребителите РЛ прицели и далекомери, на земята обзорни РЛС и РЛС за управление на кацането на самолета.
   Малко известен е фактът, че практически целият спектър от РЕС, използуван и сега в авияцията и ПВО, е разработен и проверен в бойни условия в периода на Втората световна война. След 1945г. вървиосновно тяхното развитие и усъвършенствуване, но нищо принципно ново, действащо в диапазона на вълните от 1см до 15 м не се появява.
   Така например от 1945г. на английските и американските, а от 1942г. и на немските самолети започват да се поставят РЛ, отговарящи устройства IFF от системата за опознаване "свой-чужд", които позволяват мигновено да се опредеи принадлежността на самолета  (на екрана зад "свай" самолет се засветява допълнителна отметка).
   Почти едновременно със създаването на апаратура за откриване  на работещи РЛС започва разработването на средства за противодействие на радиолокацията. Но за поставяне на активни смущения е било необходимо точно да се знае диапазона на работните честоти на РЛС на противника и мощността на техните сигнали. Доколкото нивотона развитие на техниката по това време не позволява да се знае диапазона на работните честоти на РЛС на противника и мощността на техните сигнали. Доколкото нивото на развитие на техниката не позволява да се определят параметрите на РЛС непосредствено по тяхното излъчване, за изясняването им от двете страни насочват усилията на агентурното разузнаване и даже операции на диверсанти. стр14  Последните извършват нападения срещу РЛС и с бой завземат необходимите блокове, но най-надежден способ остава изучаването на трофейни образци.
   Изучаването на новите образци РЛ оборудване на противника принуждава също така бързо да се осъвършенствуват пасивните смущения. Максимален ефект от диполните отражатели се достига, когато дължината на метализираната лентичка е равна на половината от дължината на вълната на подавяната РЛС - тогава възниква "резонансно" отражение. Първите лентички от типа "Window" успешно засветяват екраните на вюрцбурговете и фреите. За SN-2 тяхната дължина се налага да бъде изменена, в резултат се появява РЛС "Double Windiw" и "Chaff". Немците не знаят точно дължините на вълните на РЛС от ПВО на съюзниците, затова използуваните от тях пасивни смущения не предизвикват резонанс и са по-малко ефективни.  
   Спешно се разработва и тактика на контрапротиводействието. така РЛ - прицелите започват да включват краткотрайно, непосредствено преди бомбопускането. В отговор немската ПВО започва насочване на изтребителите, използувайки станциите за смущение  на борда на
бомбандировачите. По метода на тринголацията (пеленгация от три направления) се опяределят текущите координати на източника на смущения, които по радиото се предават на изтребителите. Немските учени разработват също такива устройства за защита от пасивни смущения. Специални "доплерови" приставки към РЛС сравнпват скоростта на движение на обектите и сигналите от целите, чиято скорост не е характерна за самолети (нулева или близка до скоростта на вятъра), просто се не се пропуска на екрана. В резултат на това не възниква "маскиращо" плътно засветяване и операторът наблюдава реалните обекти. Тези устройства стават първообраз на съвременната апаратура СДЦ (селекция на движещите се цели).
   Най-големи успехи в радиоелектронната борба (РЕБ) съюзниците постигат на 6 юни 1944г. в деня на началото на Нормаандскат десантна операция. В навечерието с масирани авиационни удари са унищожени болшинството радари по цялото северно крайбрежие на Франция, а оцелелите надежно се подавят със смущения от над 700 самолетни, корабни и брегови предаватели. Едновременно с десанта започва и операция "Taxable" - имитация на стоварване на десант на 300км. североизточно в района Булони. Ескадрила от 16 "Ланкастър", хвърлящи цяла нощ лентички "Window", и 18 малки съда буксиращи въздушни балони със закрепени по тях металически рефлектори (ъглови отражатели), с общи усилия създават впечатление от движение на мощна десантна флотилия. В резултат разчетите на немските РЛС, умишлено неизвадени от строя на този участък, дезориентират комадването и мерките по отразяването на истинския десант (авиационни удари, прехвърляне на резерви) са предприети с голямо закъснение.
    Интензивностт нарадиоелектронната война заставя съюзниците да увеличат количеството на станциите за радиосмущения на борда на самолетите. така в края на войната за надежно покриване на всички извесни честотни диапазони на немските РЛС на обикновен бомбандировач поставят 6-8 предаватели за смущения, а на специалните самолети за радиопротиводеиствие -до 18, плюс устройства за хвърляне на пасивни смущения. По аналогичен начин немците постъпват в ПВО: количеството предаватели "Крал II", "Олга" и други на отделни възлови пунктове (Диел, Кале) достигат 50-60 броя. "Заглушавало" се всичко: работата на РЛС, радиовсвръзката, сигналите на навигационните маяци и др. На изобилието от "заглушители" немците реагират достатъчно остроумно: така, "разсекретеният" от съюзниците самолетен радар FuG-200 след няколко месеца започва да се произвежда с разширен честотен спектър и превключватели на три диапазона  (475-505, 505-525 и 525-565 MHz) и от "забития" участък се преместват на друг с просто превключване на тумблера.
   На далекоизточния театър на РЕБ се води единствено от съюзниците, макар че и двете страни активно използуват радиолокацията в бойните действия. Първите РЛС за ПВО пристигат в Индия през есента на 1942г. А от 1943г. англичаните започват да използват нощни изтребители "Бофайтър" с РЛ прицели при отбраната на Калкута. Загубвайки през януари пет бомбандировача, японците прекратяват налетите.
   Япония започва да използва РЛС от 1942г. Всички Японски РЛС от времето на войната работят в метровия диапазон на вълните и се отличават с голяма маса (първата станция "Ta-Chi6 - 18тона). До август 1945г. императорската армия получава 825 обзорни РЛС и 341 за управление на огъня на уръдията, флота - съответно 102 и 80. Всички "артилерийски" станции са копия на немските "Вюрцбург" или трофейни английски и американски РЛС.
   За авиацията се изработват само обзорни РЛС. Те също така са метрови и тежат 2-3 пъти повече от европейските (най-масовата "TaChi 1" - 150кг.), затова ги поставят само на тежки самолети. Общо армейската авиация получава около 1000 станции, флотската - 2000.
    Аналогично е и развитието на радиолокацията в армията на Съвецкия съюз. Научноиследователският и изпитвателен институт по свръзки (НИИИС) на червената армия разработва станцията "Ревен". През 1938 и 1939г. тя преминава войскови изпитания и се приема на въоражение в ПВО под наименованието РУС-1 (радиоуловител за самолети). Изработените 45 комплекта РЪС -1 са използвани във войната с Финландия през 1939-1940., а след това - за охрана на държавната граница на СССР в Задкавказието и Далечния изток".                                                            
  image През 1939г. е създадена подвижната РЛС "Редут" за  далечно откриване . На 26 юли 1940г. тя е приета на въоражение в ПВО под наименованието РУС-2. Станцията работи в инпулсен режим на вълна 4м. Монтирана е в два автомобила в - единия предавателя с мощност 120kW, a в другия - приемната апаратура. Антенита са от типа "вълнов канал" и се въртят синхронно. Оператотът може непрекъснато да определя азимута и растоянието до целта в зоната с радиус 150км.
   През май1941г. е приета на въоражение още по-съвъшената станция РУС-2с, която има антенен превключвател, т.е. работи с една антена за предаване и приемане. Тя поставя началото на серията РЛС от типа "Пегматит" (П-1, П-2, П2М, П3 и др.)
   Към началото на Великата отечествена война са произведени около 30 броя станции РУС-2 и РУС-2с. Възможностите на съветскитеРЛС се увеличават след разработването през 1942г.на апаратурата "свой-чужд" за опознаване на държавната принадлежност на самолетите. Инжинерите от Московската зона на ПВО Н. И. Кабанов (открива по-късно извесния ефект на Кабанов), Е. И. Алейников и др. конструират приставка към радиолокаторите за определяне на височината на самолетите с точност 500м.
   За осигуряване на ПВО на Москва НИИИС разработва мощен стационарен импулсен радиолокатор за далечно откриване (255км.). Неговата антена е монтирана на 30-метрова кула. Предавателят му излъчва вълна  6,5м с инпулсна мощност 350 kW.
   Съветските РЛС се използват успешно при отбраната на Москва, Ленинград, Сталинград, Севастопол, Новосибирск и по другите фронтове на войната.
   Успешно се използват съветските РЕС в Корея. Авияцията тук се използува изключително за ПВО, поради това се утдава съвременната тактика да се реализира напълно. Група изтребители за отразяване на налетите излитат по сигнал на РЛС за наблюдение и се насочват ( по радиото с гласови команди) плътно до встъпване в бой. Нощем поради липса на РЛ прицел на МиГ-15 наземните оператори управляват даже отделни изтребители, за което на всеки самолет се присвоява индивидуален код "свой-чужд".
   ВВС на сащ провеждат активна РЕБ, използувайки като бордови станции за смущения на обикновенните бомбандировачи, така и специалните самолети за радиопротиводействие от типа В-26. Последните обикновено летят преди ударните групи и след откриване облъчване от наземни РЛС включват автоматите за изхвърляне на диполни отражатели и предаватели на активни смущения. Те сигурно подавят "артилерийските" радари (СОН-3Е, СОН-3К и СОН-2Б), но не могат да нарушат работата на станциите за управление на ИА. Последните използват сигналите "свой-чужд" и "бедствие", тъй като те отчетливо са наблюдавани на екраните, даже на фона на смущенията, като командите за управление се предават по УКВ-свръзка. По мнение на специалистите без радиопротиводействие загубите на американската авиация в Корея можело да бъдат три пъти по-големи.
   Недооценката на развитието на РЕС струва на САЩ през първия етап на въздушната война над Северен Виетнам. Тяхното разузнаване "проспива" развръщането на съвеските зенитни-ракетни комплекси С-75 (SA-2 по кодове на НАТО) през лятото на 1965г. и първите пускове са изключително успешни: веднъж два летящи в плътен строй F-4 Phantom са свалени с една ракета.
   Реакцията на САЩ е подобаваща. От началото започва "заглушаване" с активни смущения от зоните за подавяне на самолетите за РЕБ. 
   За тази цел ВВС използват ЕВ-66 Е Destroyer, а ВМС - от началото ЕА-6А Intruder, а по-късно ЕА-6Б Prowler. От 1966г. под всеки боен самолет започват да поставят контейнери с апаратура за РЕБ и подавянето става двойно - от зоните и от бойния ред. Особено ефективни са появилите се през 1967г. контейнери AN/ALQ-71 с три двойки предаватели на смущения, настроени на честотите на радарите на зенитно-ракетните комплекси (ЗРК) С-75.
   Използвани са също така станции за еднократно действие, които са хвърлени в района, заеман от РЛС, и са управлявани от самолетите за РЕБ. Тяхната ефективност се обуславя от малкото растояние от подавяната РЛС.
   За намаление на нивотона загубите способства и поставената на ударните самолети апаратура за предупреждение от облъчване AN/APR-25 и AN/APR-26. Първата сигнализира за облъчване от радарите на противника  и указва направлението към него, втората определя моменте на пуска на ЗУР. Енергичният противоракетен маньовър след "втория звънец" позволява да се избегне поражението.
   А специалните ескадрили "Wild Weasel" започват истински лов на РЛС. Откривайки с помоща на бордна апаратура работа на станция за насочване на ЗРК, те пускат ракета AGM-45 SHRIKE, която се самонасочва по радиолъча и поразява радара. Първата победа "Wild Weasel" удържат на 20.12.1966г.
   След това, когато виетнамците се научават да противодействат на Shrike по пъря на периодичното прекъсване на излъчването на РЛС, "Wild Weasel" се превооръжават с ракета AGM-78 Standard- ARM. Последните имат запаметяващ блок, фиксиращ направлението към радара след неговото изключване. В качеството на носители се използуват самолетите F-100F, F-105F, F105G i F4C.
   Поучителни са и успехите на ВВС на Израел в последния голям блискоизточен конфликт - операцията "Мир за Галилея" (6-11.06.1982г.). Тук над долината Бекаа и Бейрут на израелците в пълна сила се удава да реализират тактиката "ослепи и унищожи". Група мощни самолети за РЕБ (10 американски "Бойнг-707" с най-новите комплекси за ) смущения, напълно дезоганизиратуправлението на сирийските ВВС и ПВО. Контролът на собствените самолети се осъществява от четири получени от САЩ "летящи радара" Е-2С "Хокай" (Hawkeye), базиращи се на голяма височина . В резултат на това след излитането сирийските самолети остават без управление от земята и могат да разчитат само на собствените си тесночестотни бордни РЛС. "Хокай" постоянно ги наблюдава на своите екрани и насочва своите изтребители с бай-изгодни ракурси. Минута преди атаката израелските пилотипоставят смущения и на свръзката между самолетите, след което просто растрелват сирийските МиГ-ове извън зоната на визуалната видимост с ракети със среден обсег. При налетите срещу позициите на ЗРК "летящите радари" координират действията на самолетите за РЕБ и ударните групи. Отначало безпилотните средства провокират включването на РЛС, след това с мощни комплексни смущения засветяват екраните на станциите за насочване на ЗРК и ги лишават от възможносттада водят огън. В резултат са свалени 95 сирийски самолета (в това число 36 МиГ-23/27) и унищожени 16 зрдн с цената на загуба на две собствени машини.
   За раследване на тези съкрушителни "успехи" на сирийското ПВО, построена по съветски образец, в Дамаск е изпратена комисия на МО на СССР. След нейното завръщане започват бързо да разработват технически самолети за ДРЛО - Ан -71, а във ВВС се появяват комплекси за смущаване на базата на самолетите Ан-12, Ту-22 и вертолетите Ми-8.
   Ливанският опит на ВВС на Израел е отчетен отамериканците при провеждане на налета срещу столицата на Либия - град Триполи (операция "Каньон Елдорадо", през април 1986г.). На всяка от трите групи изтребители бомбандировачи F-111A извършили съвместен 5200 километров поет непосредствено до рубежа за разделяне в района на целта. След това подавянето продължава от зоната за баражиране,отдаличена на 60км. Едновременно удар нанасят щурмовите самолети от самолетоносачите под прикритието на палубните самолети за РЕБ ЕА-6В "Праулер". Управлението на групите самолети от различни типове, явяващи се едновременно над целите, но от различни направления, осъществява въздушният комаден пунк Е-2С "Хокай". Върху Либийската ПВО за първи път са изпитани новите противорадарни ракети AGM-88A "HARM". Благодарение на високата скорост, три пъти превишава скоростта на звука, те са способни да поразяват станциите за управление на огъня на ЗРК по-рано, отколкото те успяват да насочат ЗРК към самолета. Поради това носителите на "HARM" от групата за огнево подавяне на ПВО действат непосредствено от бойния ред на ударните самолети. За изтощаване на ПВО широко използват новия "противоракетен" тактически приом: знаейки добре типовете ЗРК, техните ТТД и разположение, американските самолети навлизат в зоната за поразяване на хеголяма дъбочина, а след пуска на ЗУР бързо я напускат. Практически целият боезапас от ракети на дежурните подразделения на ПВО е изразходван по този начин.
    Във войната в Персийския залив (операция пустинна буря) отново се извършва тотално подавяне на всички РЕС на Ирак с активни смущения, след което ключовите РЛС на ПВО са унищожени от бойни вертолети ОН-58D "Кайова" (Kiowa) и АН-64А "Апач"(Apache). Влитащите в образуваните коридори ударни самолети довършват разгрома на иранската ПВО, след което авиацията безнаказано унищожава бойната техника и транспортните средства на експедиционния корпус в Ковейт.
   Опитът от Югославия през 1999г.още един път доказва, че този, който владее съвременните средства на техниката, може да бомбандира даже развита европейска страна с добре обучени и екипирани въоражени сили, при това практически безнаказано. подавяне с активни смущения югославската ПВО за два месеца авиационни налети фактически свалят само четири самолетаи няколко безпилотни разузнавача и крилати ракети.
   През последните години настъпват големи и качествени изменения в подстъпващите на въоражение нови образци радиолокационна техника (РЛТ). На базата на най-новите постижения на науката и техниката се създават РЛС с малки габарити и подобрени тактико-технически характеристики, в които широко се използбат интегрални схеми, микропроцесори и фазоуправляеми антени. Използването на подобни антени позволява сканирането на лъча да се управлява електронно и дава възможност за едновременно наблюдение на голям брой цели, силно намалява нивото на страничните диаграми на излъчване и повишава защитността от смущения.
   Развитието на земните РЛС е насочено към постигане на голяма надежност на работа, възможност за сигурно индентифициране на целите и особено ниско летящите въздушни и движещи се земни цели и бързо обработване и изобразяване на получената информация. С Бързи темпове се развиват многоцелевите авиационни РЛС, които изпълняват няколко функцииедновременно и постепенно заменят специализираните бордни РЛС. Усъвъшенствуването на корабните РЛС е насочено главно към тяхната далечина на действие по цели с малка отразяваща повърхност и създаване възможност за съвмесна работа с останалото радиоелектронно оборудване..
    В развитието на РТВ няма политически елемент, не е имало и никога няма да има. Те изпълняват своите задачи в зависимост от коноктюрата на държавните интереси, игнорирайки тази или онази политическа система. И всеки, който се опита да свърже историята на РТВ, както и развитието на БА  с някои от политическите системи, то той ще сгреши по две основни причини:
   1. БА изпълнява своите отговорници и задължения на основата на основния закон на държавата - Конституцията на Република България.
   2. Своите отговорности БА изпълнява в интерес на защита на териториалната цялост на страната  и в защита интересите на нейните граждани. ==========================================
     



Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bna
Категория: История
Прочетен: 291000
Постинги: 17
Коментари: 56
Гласове: 7
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031