Противовъздушната отбрана на механизирания батальон при марш и срещен бой

1. Очакван характер на действие на въздушния противник по походния ред на батальона.

1.1. При извършване на марш от механизирания батальон.

 Действията на въздушния противник по подразделенията на батальона трябва да бъдат разглеждани, като елемент от действията на авиацията по бойния ред на мбр.

По обектите от бойния ред на мбр могат да бъдат нанесени:

    - единични удари - с единични самолети или отделна група;

    - групови удари - в състав до усилена ескадрила.

Мястото на мб при извършване на марш ще е определящо за мащаба и характера на въздействие на въздушния противник.

Когато мб е в колоната на главните сили на бригадата може да се очаква нанасяне на групов удар. В случаите когато мб е преден отряд или авангард, най-вероятни ще са действията чрез единични удари на отделни групи самолети.

Нанасянето на удари от въздуха по походния ред на батальона ще бъде предшествано от действие на единични и двойки самолети от малки и средни височини с цел разузнаване на направлението за движение, маршрутите за изнасяне, определяне на най-уязвимите участъци.

Впоследствие ударите ще се нанасят по дължината на колоните от хоризонтален полет или пикиране. Колоната на мб се явява линейна цел, съставена от множество подвижни точкови цели с различна бронева защита. Атаката се извършва надлъжно по колоната, като се нанася удар по челото на колоната, а след това по нейния край. Въздействието е чрез бордовите оръдия на самолета, малокалибрените неуправляеми ракетни снаряди, осколочно-фугасни и фугасни авиобомби, запалителни авиобомби.

По опита от бойните действия на ВВС в съвременните локални конфликти е констатирано, че бомбомятането се осъществява от височини 1500-2000 m, ударите с НУРС - от 700-800 m, а огънят с бордовите оръдия и картечници е най-ефективен от 600 m.

Във времето най-вероятно е нанасяне на удари при преминаване на различни теснини (планински проходи, превали, мостове, преправи, пътни възли и населени пунктове), а също в районите за почивка.

1.2. При водене на срещен бой.

Действията на въздушния противник са насочени главно в определяне момента и района на среща (рубежа за развръщане и атака). За изпълнение на тази задача същият води активна разузнавателна дейност с единични и двойки самолети, а също и управляеми безпилотно разузнавателни апарати.

След като изпълни тази задача, въздушният противник  насочва усилията си за откриване и унищожаване на главните сили на мбр. С разкриване началото на развръщане на бригадата за срещен бой се очаква нанасяне на групов удар със силите на усилена ескадрила по първоешелонните батальони, КП на бригадата, бригадната артилерия. Втори групов удар е възможен по резерва при изнасянето и въвеждането му в бой. Между груповите удари въздушният противник провежда ешелонирани бойни действия с цел затрудняване ликвидиране последствията от груповите удари.

След завършване на срещния бой за огнева поддръжка на настъпващите войски могат да се използват и смесени групи от щурмови самолети и вертолети за огнева поддръжка, за нанасяне удари по отделни обекти (машини) на бойното поле. По този начин се използва ефективно внезапността на удара от вертолетите за подавяне на ПВО и голямата огнева мощ на щурмовите самолети.

 2. Организация на ПВО на механизирания батальон.

 2.1. По време на марш.

 Противовъздушната отбрана на мб през време на марш се осъществява във взаимодействие със силите и средствата за ПВО на старшите командни нива.

Изхождайки от изпълняваните задачи от батальона при извършване на марш, наличните средства за ПВО и възможния характер на действие на средствата за въздушно нападение, на ПВО на мб могат да бъдат поставени следните задачи:

- борба с нисколетящи и внезапно появяващи се цели;

- да прикрива мб, действащ като преден отряд или авангард;

- във взаимодействие със силите и средствата за ПВО на мбр да прикрива мб в колоната на главните сили на бригадата;

- прикриване подразделенията в местата и районите за почивка и своевременно оповестяване същите за въздушна опасност.

2.1.1. Организация на разузнаването и оповестяването.

 Разузнаването се организира и води с цел своевременно получаване на сведения за въздушния и земния противник.

През време на марша се организира кръгово и непрекъснато наблюдение на въздушното пространство, като на всяка машина се назначава дежурен наблюдател. Освен това чрез радиоприемник в зрабатр може да се получава информация от радиолокационната станция (РЛС) на ПУ-ПВО на мбр (РЛС на КП на зрадн на мбр) или близък радиолокационен пост (РЛП).

За оповестяване подразделенията на мб за въздушна опасност се използват всички действащи свързочни средства и установените сигнали (светлинни, звукови, визуални).

Приетите сигнали за въздушна опасност трябва да се дублират и предават по цялата колона. Сигнала "Въздушна опасност" се подава по командната мрежа с предимство.

 2.1.2. Организация на зенитното прикритие.

 При марш в колоната на главните сили на бригадата ПВО на мб се осъществява в общата система за ПВО. В случай, че мб действа самостоятелно като преден отряд (авангард), ПВО ще се осъществява с щатните средства, като е възможно, освен тях, от състава на зрадн да бъде придаден зрв (зав).

Щатните средства на мб се разпределят в колоната по взводно (по отделения за зрв). Дистанцията не трябва да превишава 1500-2000 m с цел създаване непрекъсната зона на зенитно прикритие.

В периода на подготовка за марш зрабатр се подготвя за водене на стрелба от движение и с кратки спирания, а отделението за управление - за приемане на информация за въздушния противник по време на движение и довеждане на същата до подчинените и прикриваните.

По протежение на маршрута се набелязват най-вероятните места за нанасяне на удари от въздушния противник и възможностите на местността за водене стрелба с кратки спирания. В района на големите почивки и местата за денуване се планират местата на СП (ОП), които да осигурят прикритието на основните сили на мб и възможност за бързото включване средствата за ПВО в колоните на прикриваните.

2.2. При срещен бой.

 Противовъздушната отбрана при срещен бой се характеризира с бързо променяща се и недостатъчно ясна обстановка, както въздушна, така и земна. Определящо ще е мястото и задачите, които ще изпълнява мб. В зависимост от това ще са и действията на въздушния противник и съответно различните задачи за изпълнение на средствата за ПВО на мб, които могат да бъдат:

- да възпрепятства воденето на въздушно разузнаване от противника;

- да прикрива мб, действащ като ПО (авангард);

- взаимодействайки със силите и средствата за ПВО на мбр, да прикрива мб, действащ в състава на главните сили на мбр;

- да води борба с въздушни десанти.

 2.2.1. Организация на разузнаването и оповестяване.

 Организацията на разузнаването и оповестяването на въздушния противник е както при извършване на марш. Особеност е, че командирът на зрабатр трябва да има непрекъсната информация за евентуалните рубежи за развръщане и атака. Така той ще може да уточни района за заемане на СП (ОП) и най-вероятните направления за действие на въздушния противник в зависимост от местността и времето от денонощието. За тази цел, освен от командира на мб (за земния), той трябва да организира получаване на информация за въздушния противник, която може да бъде от РЛС на ПУ-ПВО на мбр, от РЛС на КП на зрадн на мбр или от близък РЛП. Така командирът на зрабатр може да получава непрекъснато достоверна информация за положението и действията на въздушния противник и да взема адекватни мерки за недопускане на внезапни удари по прикриваните подразделения. Това важи с особена сила, когато мб действа самостоятелно като преден отряд (авангард). Оповестяването на прикриваните за въздушна опасност трябва да е своевременно и до всички, като сигнала се предава с предимство по командната мрежа.

2.2.2. Организация на зенитното прикритие.

 При очаквано завързване на срещен бой, когато мб действа в състава на главните сили на мбр, ПВО се осъществява в общата система за ПВО на мбр. В случай, че мб действа самостоятелно като преден отряд (авангард), тогава ПВО се осъществява с щатните средства, които могат да бъдат усилени със зрв (зав) от състава на зрадн на мбр.

Командирът на зрабатр е длъжен да разбере замисъла на командира на мб за срещен бой, маршрутите, средната скорост за движение, възможния рубеж за среща с противника. Освен това той трябва да оцени в тези райони наличието на скрити подходи за авиацията, основното направление за влитане на авиацията, влиянието на ъглите на закритие върху стрелбата. Набелязват се очакваните райони на СП (ОП) на срадствата за ПВО. При разполагане средствата в колоните трябва да се отчита наличието (отсъствието) на средства за ПВО на старшия началник.

Усилията се съсредоточават за прикритие на главните сили, КНП, артилерийските подразделения, като зав се използва в пълен състав, а зрв може да се използва по отделения.

Командирите на взводове (отделения), освен, че трябва да знаят твърдо своите задачи, са длъжни да поддържат непрекъсната, пряка връзка с командира на прикриваното подразделение с оглед непрекъсната и бързо променяща се земна обстановка, налагаща пренасочване усилията от един към друг обект, прилагане на един или друг вариант за действие.

 3. Водене на ПВО при марш и срещен бой на механизирания батальон.

 3.1. По време на марш.

 С началото на марша подразделенията за ПВО заемат своите места в колоните и започват носене на дежурство в ГОТОВНОСТ № 1 със заповяданите сили. На машините дежурните наблюдатели водят наблюдение за въздушната обстановка. Отделението за управление осигурява информация за въздушния противник от ПУ-ПВО на мбр (РЛС на зрадн) или от близък РЛП.

В случай на получаване информация (самостоятелно откриване) за въздушен противник чрез установените сигнали по колоната се подава сигнал за въздушна опасност. Колоната увеличава скоростта и дистанцията между машините. Командирът на зрабатр подава команди и управлява огъня на зрв и зав. В случай на невъзможност от продължаване на движението на колоната, средствата за ПВО се развръщат встрани от пътя на СП (ОП), откъдето водят огън; останалият личен състав също се укрива встрани от пътя, водейки залпов огън с личното оръжие.

В местата за малки почивки зенитните средства се привеждат в ГОТОВНОСТ № 1, като остават в състава на прикриваните колони. В района на големите почивки и местата за денуване те заемат стартови (огневи) позиции, от които се осигуряват прикритието на основните сили на мб и възможност за бързо включване в състава на прикриваните колони.

При преминаване на различни теснини (планински, мостове, пътни възли и др.) се усилва наблюдението и готовността за водене огън с личното оръжие с предварително определени подразделения (по взвод от всяка рота). Възможно е на тези места предварително да се изпрати зав или 1-2 зро, които да заемат ОП (СП) и след преминаване на колоната да заемат своите места в нея.

 3.2. При срещен бой.

 Когато мб действа самостоятелно (ПО, авангард) и при наличие на данни за завързване на срещен бой, средствата за ПВО се привеждат в степен на ГОТОВНОСТ № 1. Те трябва да бъдат боеготови към момента на рубежа за развръщане в ротни колони, като следват прикриваните. При спешаване средствата за ПВО следват веригата на прикриваните на 200-400 m от тях и на 15-20 m  от своите машини, премествайки се с надскоци от 100-200 m прикриват настъпващите.

В случай, че командирът на мб, след овладяване на определен рубеж (обект), вземе решение за неговото закрепване, то тогава зенитните средства се развръщат на СП (ОП), организира се разузнаването и оповестяването на въздушния противник и се извършват указаните от командира на мб инженерни мероприятия.

Ако в направлението за действие на батальона се стоварва Такт.ВД, тогава зенитните средства го унищожават, както във въздуха, така и на земята.

Когато срещният бой е неуспешен и  се премине към задържане на достигнатия рубеж. ПВО се организира както при отбрана.

Когато мб действа в състава на главните сили на мбр, средствата му за ПВО действат в общата система за ПВО, като действията и огъня се управляват централизирано от началник ПВО на мбр и децентрализирано - от командира на зрабатр.

Противовъздушният бой, като съставна част на общовойсковия бой, налага необходимостта общовойсковите командири от всички нива да познават способите за действие на противниковата авиация и създават необходимата организация за надеждно прикриване на войските от въздуха с цел успешно изпълнение на поставените пред тях бойни задачи.